Какво би се случило, ако Пловдив бъде разтърсен от силно земетресение?
Земетресението в Турция ни накара да се замислим безопасни ли са постройките в България и може ли да устоят на сходен трус. Световната банка направи разбор, озаглавен " Риск от земетресение в многофамилни жилищни здания ". Той визира най-много постройките, строени всеобщо в градовете от Съюз на съветските социалистически републики и Източния блок.
Според специалистите 97 % от територията на страната е застрашена от сеизмични въздействия. Най-опасните сеизмични зони в България са Крупнишката, Софийската, Шабленската, Горнооряховската и Маришката, в която попада и Пловдив. Но към този миг заплаха от земетресение, сходно на това в Турция, няма.
В анализa на Световната Банка е обиден и вторият по величина град в България - Пловдив. Разглежда се какво би се случило със старите здания при земетресение с магнитуд от над 7,5 по Рихтер.
Според разбора две трети от популацията на Пловдив (около 239 430 души) живее в многофамилни жилищни постройка отпреди 2000 година.
Сградите с неармирани зидани структури, стоманобетонни рамки са в максимален риск. Тези здания не дават отговор на актуалните условия за сеизмичност и издръжливост. В случай на огромно земетресение те ще понесат най-вече вреди.
С други думи - 65 000 души, или 20 % от популацията на Пловдив живеят в посочените видове здания, т.е. това население е в риск. Става дума за жилища от остарелия жилищен фонд, строени преди 1970 година
Според специалисти панелките са най-устойчиви и здрави, в случай, че се поддържат.
Съгласно българските стандарти експлоатационният интервал на панелките е към 50 години. Сградите би трябвало да се обследват, с цел да бъде повишен срокът им на валидност. Санирането, такова, каквото се случва у нас, покачва енергийната успеваемост на панелните жилища, само че няма директна връзка с удължение живота на панела. Изолацията пази здравите заварки от въздействието на климатичните условия, само че единствено здравите - няма отношение към към този момент корозиралите и към тези с неприятно качество.
Смяната на ВиК инсталацията е другият значителен фактор за удължение годността на панела. Постоянните течове водят до разяждане. Особено рисково е, когато течовете и проблематичната канализация мокрят непрестанно основите и провокират слягане на почвата. Това е рисково и в действителност основава условия за прибързано разрушение освен на панелното строителство.
Задължителни са периодическите поправки на покрива и поддръжката на външните стени. Най-добре е те да се топло- и хидроизолират, с цел да е предпазена структурата като цяло и заварките в частност. Всяко унищожаване на стени, колони и трегери отслабва сензитивно надеждността и понижава устойчивостта и сигурността на панелните здания.
Според специалистите 97 % от територията на страната е застрашена от сеизмични въздействия. Най-опасните сеизмични зони в България са Крупнишката, Софийската, Шабленската, Горнооряховската и Маришката, в която попада и Пловдив. Но към този миг заплаха от земетресение, сходно на това в Турция, няма.
В анализa на Световната Банка е обиден и вторият по величина град в България - Пловдив. Разглежда се какво би се случило със старите здания при земетресение с магнитуд от над 7,5 по Рихтер.
Според разбора две трети от популацията на Пловдив (около 239 430 души) живее в многофамилни жилищни постройка отпреди 2000 година.
Сградите с неармирани зидани структури, стоманобетонни рамки са в максимален риск. Тези здания не дават отговор на актуалните условия за сеизмичност и издръжливост. В случай на огромно земетресение те ще понесат най-вече вреди.
С други думи - 65 000 души, или 20 % от популацията на Пловдив живеят в посочените видове здания, т.е. това население е в риск. Става дума за жилища от остарелия жилищен фонд, строени преди 1970 година
Според специалисти панелките са най-устойчиви и здрави, в случай, че се поддържат.
Съгласно българските стандарти експлоатационният интервал на панелките е към 50 години. Сградите би трябвало да се обследват, с цел да бъде повишен срокът им на валидност. Санирането, такова, каквото се случва у нас, покачва енергийната успеваемост на панелните жилища, само че няма директна връзка с удължение живота на панела. Изолацията пази здравите заварки от въздействието на климатичните условия, само че единствено здравите - няма отношение към към този момент корозиралите и към тези с неприятно качество.
Смяната на ВиК инсталацията е другият значителен фактор за удължение годността на панела. Постоянните течове водят до разяждане. Особено рисково е, когато течовете и проблематичната канализация мокрят непрестанно основите и провокират слягане на почвата. Това е рисково и в действителност основава условия за прибързано разрушение освен на панелното строителство.
Задължителни са периодическите поправки на покрива и поддръжката на външните стени. Най-добре е те да се топло- и хидроизолират, с цел да е предпазена структурата като цяло и заварките в частност. Всяко унищожаване на стени, колони и трегери отслабва сензитивно надеждността и понижава устойчивостта и сигурността на панелните здания.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ